понеделник, 26 юни 2017 г.





Деца под амбициозен родителски поглед.
27.06.2017 г.

Настоящият текст се основава на лични наблюдения и анализи.
Заобиколена съм от различни, интересни, преобладаващо артистични родители. Част от атмосферата на китния ни централен квартал. Напоследък, обаче забелязвам една малко смущаваща тенденция и, повярвайте ми, щастлива съм, че Господ и родителите ми са ми спестили една дума – болна амбиция.
Първо заради мен самата, а след това заради детето ми.
Първото, което най-много ме озадачи е повсеместният опит на почти всички около мен да научат невръстните си дечица на чужд език. Та те още български не знаят!
Или честотата на желаещите да посещават уроци по актьорско майсторство или пеене. В стил „Нашето гардже е най-хубаво”, групи амбициозни майки, предимно, периодически записват децата си на това или онова още на 4 г. , но само защото имат достатъчно търпеливи татковци, които да осигуряват логистичните процеси.
Седя и си мисля. Добре де, отсега сте го разпънали това дете на кръст, не, даже на петоъгълник. Какво ще правите по-натам, когато уроците го налегнат. Не се ли замисляте, че е малко много. Подозирам две основни причини за подобно поведение, без да изключвам и трета.
1.       Нереализирани амбиции и желания в детството на единия или двамата родители.
Грешка: Вашето дете е личност, различна от вас. Уважавайте го.
2.       Произход от много малко населено място (не винаги, но често, аз съм от Стара Загора, уважавам избора на всеки да живее, където желае). В такива случаи идеята е да дадем всичко, което можем на детето да успее.
Грешка: Вземаме му най-ценното – ДЕТСТВОТО!
3.       Детето наистина има разнообразни интереси и на входа на пубертета, определено има нужда от това да е ангажирано, за да не се чуди какво да прави. Защото много бързо идват щури идеи.
Грешка: Твърде много занимания наведнъж.

В заключение бих искала да кажа следното: нека следваме старата и работеща схема, когато порасналите ни деца бяха бебета: „Гледай детето, то ти казва какво да правиш.”
Същото е и с по-големите деца – детето дава знаците, важното е да има кой да ги прочете.


Доротея Луканова

2 коментара:

  1. Ох, Dorothy, Dorothyyyy, колко мъка има по тоя свят, Божеее, казал Моканина и продължил да скубе бялата лястовица.;) Ей такива са родителите ( не всички, но има и от тези).

    ОтговорИзтриване
  2. Проблемът е, че във всеки случай, го отнасят децата. Аз им пожелавам, обаче, да пораснат и да вземат нещата в свои ръце :-)

    ОтговорИзтриване