Животът принадлежи на смелите.
15.05.2015 г.
-
Кръвна захар 18! На детето кръвната
захар от сутрешното изследване на гладно е 18!
-
Какво? Да няма грешка? Виж пак.
Сърцето ми сякаш се утрои и заби силно. Занесох в
спалнята лаптопа с отворените резултати от лабораторното изследване.
-
Обади се на лекарката!
Набрах бързо педиатъра по телефона и съобщих резултата.
-
Събирайте багажа на детето, вземи си и
за теб дрехи и тръгвайте към педиатрията, клиниката по ендокринология, веднага!
Те знаят какво да правят.
В рамките на 15 минути всичко беше готово, хванахме
тримата такси. В 19.30 часа по булевард България движението е бавно и славно.
Говорим си спокойно да не плашим детето, а душите ни са сгънати на смачкана
хартиена топка, макар и късчето надежда да работи в положително очакване това
да е грешка, да е нещо временно. Нищо не знаеш докато не разбереш. Всичко се
случва толкова бързо, че инерционната човешка природа влиза рязко в действие
макар и мисленето да е шизофренично разполовено. Една част от теб е в момента,
мислите се движат с друга скорост, особено бърза на фона на скоростта на
автомобила в задръстване. Това, че не знаеш какво те чака е колкото страшно,
точно толкова, успокояващо в този момент.
Влизаме бързо, отваряме изследването и го показваме
на дежурния, приемащ децата, лекар. След няколко уточняващи въпроса, следва
входящо изследване, за да преценят дали сме за приемане в клиниката.
Кратък
детски плач. Бащата пуши нервно навън, а майката стои в безвремието на
очакването – 15 минути, след които не знае какво я очаква, но се надява, ах как
се надява, че има грешка.
Носят изследванията и лекарката извиква само мен в
кабинета. Казва ми: Детето ви има диабет, кръвната захар според нашите
изследвания е 34, приемаме го веднага. Точно в този миг усещанията са като пред
атомен разпад. Не усетих как сълзите ми потекоха и тогава получих първата си
подкрепа от напълно непознат човек. Сложи ръка на рамото ми и каза: „Сега се
стягате, детето не бива да ви вижда в сълзи. По-късно ще имате възможност да си
поплачете!” Тази фраза е уникална, мотивираща, магическа и доведе до моментален
ефект.
Дойдоха двама млади лекари, които приключваха
дневната смяна, за да видят кой е пациентът с този висок, граничен с тежко
състояние, резултат.
-
Здравей, юнак, браво на теб, герой!
Лекарят погали детето ни по главичката. После
деликатно ме дръпна на страна и каза: „Госпожо, синът Ви е с много здрав
организъм, при такива нива на кръвната захар, обикновено, децата са почти
припаднали.” Звучи добре, но някак в този контекст не се зарадвах много.
Нужна
ти е толкова смелост, колкото трябва, за да приемеш такава диагноза и да
преглътнеш добавката „Диабет тип 1 е за цял живот”.
И
който не е преживял това, не може да знае как се чувстваш. Знаят сестрите, на
чиито рамена всеки ден по някоя майка плаче от мъка, безсилие, страх.
Нужна
ти е десет пъти повече смелост да се изправиш срещу всички добронамерени
роднински и приятелски съвети, статии, книги за „илачи”, билкови терапии,
алтернативни методи, които някъде, някога излекували някого.
Напомня
много на играта на скуош!
Сега
е само рутинно отблъскване на топката с ракета, макар че после се връща след
като се удари в стената. Тренираме всеки ден. Подържа формата добре.
Единственият
път е напред, никога назад, само със сила, само със смелост да се изправиш
отново и да продължиш заедно с новия гост, нежелан, в семейството си. Да
свикнеш с присъствието му и да не отдаваш голямо значение, а бързо да направиш
грижите, режима, инсулинотерапията рутинни. Неканеният гост е като квартирант,
който не ти плаща наем, а ти му поемаш всички разходи. Няма как, налага се.
Животът
продължава на пълни обороти така както ти ще го позволиш и осъществиш.
Когато
си майка можеш всичко!
Всички
родители научават много за смелостта в мига, в който малкото човече проплаче за
първи път. Природата ни го е вместила в гените.
Спомням си често един стар филм, който, мисля,
гледах през 90-те. Не помня нищо от сюжета, а само една фраза, която главният
герой или героиня си казваше всяка сутрин: „Good morning, Columbus!”
Превеждам
си го „Добро утро, откривателю!”. И продължавам смело напред. Към моя филм,
където животът на детето, моят и на баща му е същият, с една малка подробност –
повече смелост от обикновено.
