Лебедът си отиде.

03.05.2015 г.

Може би рядко може да се намери човек, който не знае коя е Мая Плисецкая. Не съществува личност, докоснала се до нейното изкуство, в която тя да не е запалила онази божествена искра, чиято най-висша цел е да ни даде усещането за прекрасното, да ни помогне да се съединим с духовното и най-силно човешко битие – творчеството.

Всеки истински артист е получил по една малка светлинка от Твореца, която носи с изкуството си и осветява пътя на всеки един от нас. Ако нямаше танц, музика, театър, литература, нямаше да има живот. Тази малка Божествена светлинка е способна да разпали огън от любов във всяко сърце, да го стопли и да му помогне да върви по пътя. Всеки творец е войн на светлината, проправящ ни пътя в тъмнината.

Почти всяко малко момиченце поне веднъж в живота си е искало да бъде Мая Плисецкая и аз не правя изключение. Не веднъж желаех да се видя в бялата дреха на лебеда, на палци да докосвам леко моята сцена и да танцувам, танцувам.  Не беше този пътят ми, но усещането, което ми дава това изкуство е неповторимо.

Доотея - щастлива ” балерина за един ден”, 1980 г.

Благодаря ти Мая, за светлината, топлината, мечтите и душата!

Поклон и аплодисменти, дами и господа!

Да я изпратим бурно, с милиони ръце в такта на мелодията на последния ѝ лебедов танц към мястото, откъдето долетя, сега връщаща се във вечния огън от искри.