Чифт гуменки и едно сърце.

20.08.2014 г.

Пет години по-късно пиша за любимия си град със същата тази страст,  с която разказвах дни наред след като се прибрахме от едноседмичната ваканция в Париж в началото на месец май 2009 година.

Париж е в широката усмивка на африканецa, току-що открил хранителен магазин и приветливо посрещащ ни, чудейки се какви сме, Париж е мирис на прясно изпечена багета, Париж е френски прозорец, Париж е една улица с галерия и празнуващи усмихнати любители на изобразителното изкуство, Париж е зашеметяваща смесица от много, твърде много разкош, фина френска естетика, грандомански като един излял се рог на изобилието и едновременно очарователно уютен с малките калдъръмени улички в Монмартър, където от всяка сграда струи артистичност, Париж е в двойките, насядали по двата бряга на Сена и безспорното специално излъчване на града с река.

Най-прекрасното разглеждане на това място е да се шляеш безцелно по улиците, без предварителен план, да гледаш, да дишаш, да слушаш звуци, да попълваш лексикона си в детайли и като една вечна мозайка от вечни впечатления. Да поседнеш на пейка в Люксембургската градина и да погледаш разхождащите се мъже и жени, групичките деца, статуите, пейките и онези алеи, покрити с бели ситни камъчета.

Седим на по чаша чай в Монмартър и слушаме, гледаме пъстрата палитра от хора, малки магазинчета, кафенета с масички отпред и винаги седналите французи с лице към улицата, усмихнати, говорещи, естествени. Отнякъде дочуваме сладка детска глъчка и изкачвайки се по един стръмен сокак, случайно надникнахме в един заден двор на детска градина, скрита между сградите откъдето идваше врявата.

Или излизаме от спирка на метрото, изкачваме стъпалата и след 2 часа в модерния квартал Дефанс с големите лъскави офис сгради и банки, пред нас се изправя с цялата си стара, класическа и богата красота сградата на операта.  Видяхме едно лозе в 20 район в Париж, насадено по надолнище на един хълм, срещуположен на хълма Монмартър, на около 5-6 спирки с метрото. А някъде до него една къща с очарователна градинка и плашило.

Ако можете да гостувате на парижанин, така бихте се слели най-силно с това уникално място. А най-важното е да не губите времето си само висейки по безкрайни опашки за разглеждане на забележителности.  А когато имате възможност да си направите среща с любимия човек в Париж и да се намерите, усещането е приказно.

Обичам Париж, винаги ще го нося в сърцето си.