Отворено писмо до българските електронни медии.

19.01.2016 г.

Доротея Луканова

Здравейте! Как е рейтингът? Върви ли нагоре! Кърви и хвърля помия? Как сте? Много добре, нали, чувствате се чудесно, с изпълнен дълг – информирате и рейтингът чупи рекорди. Наред с останалите власти, вие, често хвалейки се с това, че сте четвъртата власт имате равна вина с останалите институции за случващото се в България.

Докога ще изливате кофи гнусотия?

От екрана в безумен транс се редуват:

-          Несъществени шутове, които редуват сутрешните блокове, публицистични предавания и т.н. Хора, които се изказват по глобални проблеми, а самите те не знаят защо са на този свят, лутащи се в безсмислието на собственото си съществуване;

-          Лотарии – хазарт официален, изтриваш и хоп – ставаш богат и всички твои проблеми са решени. Само това ли? Само парите ли са най-важното?

-          Ново поколение риалити формати с аматьори-актьори - „Истински истории”, „Съдби на кръстопът” – най-гнусното нещо, което може да се излъчва. Според вас е хубаво да се видят – защо? Кому е нужно, нали всеки така или иначе живее в това. Ако не пряко, покрай съседите си.

-          Класически Риалити формати – пак – пей, яж, готви, консумирай, консумирай и стани известен.

С какво ставаш известен, написал ли си книга, създал ли си смислена музика? Дал ли си работа на хората? Измислил ли си нещо, което да преобърне историята? Създал ли си, създал ли си? Построил си дом за изоставени деца или си направил стопанство? Засадил си гора? Почистил си река? Опазил си бряг? Преборил си се за правото на онеправданите? Кой си ти, какво правиш и къде отиваш? Твориш ли?

Или само търсиш да си купиш, за да си спокоен, търсиш да консумираш като машина за унищожаване на документи – дъвчеш, дъвчеш, а след теб остават конфети...............

-          За малко да забравя – Сериалите – черешката на тортата – един имагинерен свят за допълнително притъпяване на сетивата, живейте в приказката, живейте живота на измислени образи......радвайте се с тях, плачете с тях. А вашият живот крещи от екрана на „прайм тайм” новините.

До такава степен сте принизили летвата, че вече няма нужда да се прескача. Летвата е част от дъното. Има ли кой да я извади?!

Къде са примерите, които да дават пътя, смислен, важен, значим?!

Къде са „строителите на съвременна България”? Тук ли са изобщо?!

Достигнахме до там, да се радваме, да благодарим, да се учудваме как едно малко момиче е спасило шофьор на тролейбус, проявявайки спокойствие и решителност. Поздравявам я! Така трябва. На това е способен всеки един от нас, ако преди това страхът не беше вкаменил всичко. Страхът от другите, страхът от себе си. Страх да кажем, страх да извикаме, страх да действаме.

Министърът на образованието преди дни не се засрами да заяви да каже, че на образованието не му трябва РЕВОЛЮЦИЯ.

А кой, ако не революционерите в българското образование запазиха духовността ни 1300 г?!

Ще дойде ден, в който, наистина ще се молим да ни удари астероид........

Ноам Чомски го е казал преди няколко десетилетия:

Източник: http://www.highviewart.com/noam-chomski-10-nachina-za-manipulatsiya-chrez-mediite-955.html

1.    Разсейване

Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Отвличането на вниманието е съществена възможност гражданите да бъдат лишавани от важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката.
Постоянното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми, преминаването към теми, които нямат реално значение гарантира, че гражданите са винаги заети с нещо и нямат време да мислят.

2.    Създаване на проблем и предлагане на решението му

Този метод се нарича "проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, вид "ситуация", която трябва да предизвика реакция сред населението. Тя, сама по себе си, трябва да изисква приемане на мерките за преодоляването й. Например, изброяването на нарастващо насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, които са довели до това гражданите да изискват по-строги мерки за сигурност и политики, ограничаващи гражданските свободи. Или, осланяне на икономическата криза, за да бъдат нарушавани социалните права и да бъдат съкращавани градските услуги.

3.    Процес на постепенно налагане

За да наложиш една непопулярна мярка, трябва да го правиш постепенно - ден след ден, година след година. По този начин са налагани принципно нови социално-икономически условия (неолиберализма) през 80-те и 90-те години на миналия век.
Намаляването на функциите на държавата, приватизацията, несигурността, нестабилността, масовата безработица, заплатите, които вече не осигуряват достоен живот - ако всичко това се случи по едно и също време, най-вероятно ще доведе до революция.

4.    Отлагане

Друг начин да се прокара непопулярно решение е като то се представи като "болезнено и необходимо" и се постигне в момента съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се споразумеят с държавата и с бизнеса за лица, пострадали в бъдеще, отколкото в настоящето. Първо, защото ситуацията няма да се случи веднага. И второ, защото хората по целия свят са склонни винаги да таят наивната надежда, че "утре ще бъде по-добре" и че жертвите, поискани от тях, ще бъдат избегнати. Това дава възможност на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да я приемат, когато му дойде времето.

5.    Третиране на хората като малки деца

Някои промоционални изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и тон, като че ли хората отпред са деца в училищна възраст със забавяне в развитието, или са психически болни лица.
Заради печалбата, някой се опитва да заблуди слушателя, използвайки инфантилни завои на словото. Защо? Ако някой се отнася към човека, както към дете на не повече от 12 години, има голяма вероятност реакцията на човека да не е критична оценка, която е не е характерна за децата под 12.

6.     Фокусиране върху емоциите много повече от предлагането на храна за размисъл

Въздействието на емоцията е класическата техника, която се опитва да блокира способността на хората да правят рационален анализ и, в крайна сметка, до голяма степен ги лишава от способността на критично мислене. Освен това, използването на емоционален фактор позволява да се отвори вратата на подсъзнанието, за да се насложат там мисли, желания, страхове, принуда или постоянен модел на поведение.

7.    Поддържане на невежество сред населението. Култивиране на посредственост

Целта е да се гарантира, че хората не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и да се огъват на чуждата воля. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото се снижава. Масите са правени бедни и посредствени, така че невежеството, което отделя по-ниски от по-високите социални класи, да остане на ниво, което ниските класи не могат да преодолеят.

8.    Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността

Въвеждане в населението на мислене, че е хубаво или правилно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.

9.    Засилване на чувството за вина

Внушаване на човека да вярва, че само той е виновен за собствените си нещастия, които се случват поради липсата на негови умствени способности, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се впуска в самоунижение, обвинява се, причинявайки си депресия, което води, наред с други неща, до застой. Без действие, за всяка революция не може и да иде реч!

10.  Да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за себе си

През последните 50 години напредъкът в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която се ползва и се упражнява от управляващите класи.
Благодарение на невробиологията и приложната психология, "системата" има на свое разположение задълбочени познания за човека, както по физиология, така и по психология. Тя е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма мощност и повече хора под контрола си.

Изпълнихте всички точки брилянтно. С номер 7 и номер 8 се справихте изключително добре, блестящо, като по учебник. Поздравявам ви, госпожи и господа телевизионери!

Какво му трябва на народа?! „Хляб и зрелища” – хлябът е кът, а зрелищата надминаха по коравосърдечност гладиаторските битки.

Как е рейтингът? Върви ли нагоре?!

А сега един съвет към хората, не към вас. Има едно копче, червено, най-горе на дистанционното, натиснете го. Или най-добре, изключете телевизора от контакта. Покрийте го с бял чаршаф или го подарете на някой, който се нуждае от него.

Отворете книга. Мислете. Всичко, което можете да постигнете се намира в мозъчните ви клетки, не е във фиша, нито в участието в риалити формат.

Обратно броене.

18.06.2015 г.

Доротея Луканова

Иван се събуди със странното усещане, че всичко е различно и нещо много важно се е случило, докато беше сънувал поредния особен сън през тази седмица. Последва бърз скок от леглото, Разтуптяващо се сърце, стреснат поглед към часовника, ужас, и онази, почти всекидневна паническа мисъл „успах се!”. „Момент, сега е неделя, нали”, замисли се и му олекна. Протегна се доволен. Някой тихо почука на вратата и свежото, отдавна будно лице на Елена, грейна с усмивка:

-          Ела, трябва да видиш нещо! Бързо, невероятно е!

-          Какво се е случило?

-          Всичко!

Тръгна бързо след нея и двамата застанаха до прозореца във всекидневната. Слънцето огряваше улицата пред тях, а тя беше пълна с хора, весели и говорещи. Пред кошовете за боклук имаше огромни купове всевъзможна техника – компютри, лаптопи, телевизори, мобилни телефони и всякакви глезотии, без твърде голяма необходимост за живота ни, но много зарибяващи.

Иван инстинктивно погледна към масата и видя чисто новия си ЛЕД екран . Телевизорът беше включен, но излъчваше само един надпис – „Край на програмата”.  Обърна се пак към прозореца и забеляза още купчини: шарени, весели и пластмасови: детски играчки – най-популярните анимационни герои от последното десетилетие: спайдърмен, батман, хълк и всички безумни образи, които някой, някъде беше създал с твърдото убеждение да забавлява малките деца или някой зловреден идиот искаше да ги плаши.

Усмихна се, стана му непонятно облекчено на душата.

Влезе в банята да се освежи, отвори по навик шкафчето, а вътре наредени го гледаха няколко пластмасови шишенца с цветни таблетки: витамини, омега 3, всякакви хранителни добавки. Посегна към първото и спря ръката си във въздуха. Опитваше се да си спомни защо са му, откога ги взема и кому е нужно да пие хапчета, когато тези съставки ги има в храната. А дали ги има наистина там. През последните 5-6 години хранителната индустрия се беше превърнала в подобие на фармацевтичната. Всеки ден излизаше информация в мрежата къде и колко химически елементи са добавени. Иван и Елена бяха намерили едно семейство в близкото село, което им продаваше от собствената си продукция храна.

Отвън се чу детска глъчка и го извади от размишленията. Излезе на балкона и видя групичка деца, които изсипваха от торбички пластмасовите си забавления и играеха, ухилени, чисти някак си. Засмя се.

-          Тръгвай, Елена, заминаваме на море.

-          Как, утре сме на работа?

-          Не сме, мислиш ли, че след това днес, някой ще отиде утре да виси пред компютъра и да трака по клавиатурата безсмислени кодове?

-          Къде ще ходим?

-          Спомних си за къщата на дядо и баба. Откакто баща ми и майка живеят там сме ходили 2-3 пъти.

Иван си спомни за последното лятно преживяване в морската им къща, беше преди 4 г. Почти бяха минали 3 дни и двамата с Елена се тръшнаха от някакъв агресивен чревен вирус. Три дена не излязоха от къщата. Родителите ми бяха заживели там преди 10 години. Професиите им, майка му – писател, а баща му – консултант, позволяваха работа от всяка точка на света в интернет селото. Бяха живели достатъчно дълго, за да добият местния имунитет и от прекрасния въздух се презаредиха и бяха много щастливи в райското кътче в Южното Черноморие. Там, за всеобща радост курортната мания и бетонът нямаха превес поради благодатното решение на природата да остави каменист и скалист плаж, който не позволяваше на тълпи туристи да се изсипват. Село Варвара беше обител за артисти, музиканти и художници. Прекрасно кътче за хората на изкуството.

С Елена спряха да ходят при тях и замениха летните бягства с къмпинг почивки в Гърция. Миналата година, обаче, след като южната съседка обяви мощен държавен фалит и започна да разпродава островите си, за да върже държавния бюджет, местата за почивка станаха собственост на няколкото водещи европейски държави и цените скочиха драстично.

-          Отиваме на Варвара, при нашите! - извика Иван и прегърна любимата си жена.

-          Обади се първо, за всеки случай.

Иван взе новия си, „умен телефон”, и се опита да се свърже. Нямаше покритие, и колкото и да опитваше, не успяваше. Странно вълнуващо усещане – няма телевизия, хората изхвърлят техниката си, няма връзка с мобилните оператори.

Събраха малко багаж, в който прилежно добавиха десетте си любими книги, половината на най-вдъхновяващите автори „антиутописти”, няколко нестандартни фантасти и сборник приказки. Обуха по едни кецове и излязоха навън, като носеха няколко лъскави технически залъгалки за боклука. Отдавна чаканият миг да се върне към заниманията си в студентските години го накара да запази лаптопа си като пишеща машина и усети една забравена тръпка в корема.

Колата, паркирана до блока изглеждаше заспала вечен сън и Иван се опита да си спомни кога за последно беше наливал гориво в нея. Напоследък цените на бензина бяха умопомрачително високи и хората спряха да карат колите си в градовете. Спестяваха за гориво при по-далечни пътувания, а на работа ходеха пеш или с колелета.

Извадиха двата велосипеда от мазето и се приближиха до една група съседи, които оживено разговаряха оборудвани с раници и всякакви транспортни средства, задвижвани единствено от човешка сила.

-          Ей, елате да чуете новината! Разбрахте ли какво е направил Валери Петров?

-          Какво, нямам телевизия, интернет и никаква връзка с мобилните телефони?

-          Беше се заканил да хакне цялата система и явно е успял, страшен пич.

-          Виж ти, хакерът му с хакер, през последните 10 години само кроеше планове и споделяше тук-там под сурдинка какви планове има, но никой не вярваше, че ще успее.

Засмяха се. Иван и Елена им пожелаха щастие и потеглиха. Изходите на София бяха пълни с колоездачи, пешеходци – шарена, развеселена върволица от свободни хора.

Елена и Иван потеглиха окрилени, пълни с ентусиазъм пак там, където не се бяха връщали от детството си – където всеки ден ще започва различно, където, вярваха, че хармонията ще бъде пълна и броенето ще се обърне отначало в една по-добра и вярна посока към истинското човешко битие.

Валери се събуди, облян в пот. Още беше тъмно и погледна часовника, показваше три часът. Трябваше да се захваща за работа, ако искаше сънят му да се сбъдне. Вече 9 години се блъскаше в стени миг след като си мислеше, че е успял. От една седмица усещаше, че е на прав път и вече седми ден не излизаше, работейки усърдно да рестартира системата като преди това „сложи прът в колелата на машината”.

Усети силен глад и тръгна към хладилника. Беше забравил, че поръчката с храна идваше само в петък и сега нямаше нищо друго освен два моркова и малко сирене. Хапна набързо и си направи силна доза кафе. Чакаше го много работа.

Дано успееше скоро, защото вече не издържаше с толкова кратки почивки за сън. Събираха му се по два часа на денонощие, понякога три. Дори не се насилваше да става, сам се събуждаше след повтарящият се утопичен сън.

Настани се удобно, погледна снимката на сина си, погали я. Не беше виждал детето си от три месеца. Раздели се преди половин година с жена си, всъщност тя си тръгна. Не можеше да проумее неговата идея, дразнеше се на упоритостта, с която той не спираше да се бори и в крайна сметка не издържа и го напусна.

А Валери искаше детето му да има неговото детство, търсеше начин да върне времето назад, да направи нещо, с което да поправи грешния завой на човечеството и не пестеше сили за това.

Беше най-будният ум сред спецовете в системата и години наред работеше за водещите компании. Разполагаше с нужната информация, за да се опита да пренареди пъзела, но всеки път му убягваше по нещо.

Господи, дано сега успея, дължа го на детето си!

Ако днес е денят, в който започва обратното броене? Само ако можеше днес да е денят.

Загледа се в един малък код, който всеки път го дразнеше, замисли се, натисна няколко клавиша, погледна отново и го видя. На най-лесното място, сякаш е стояло през цялото време там, а той не е имал очи да го види.

Ръцете му потрепериха. Лицето му доби метално изражение, малко плашещо, но силно и уверено. След пет минути опити се ядоса, блъсна клавиатурата и излезе да изпуши една цигара на балкона.

Беше пред изгрева, когато все още спящата природа подава първите сигнали за предстоящото ново утро. Знаеше че Марина е будна вече и нервно избра бутона за бързо набиране. След второто повикване тя се обади, разговаряха кратко и се уточниха да вземе детето поне за три часа днес, защото има рожден ден и става на пет. Искаше да му подари целия свят – но не такъв, а един нов, с надежда за по-добро!

Запали втора цигара и тогава се случи всичко. Обърна се към стаята и забеляза как екраните на петте монитора изгаснаха едновременно. Обърна се навън и забеляза странно затишие, сякаш всичко заспа. Грабна телефона и се опита да звънне пак на жена си – без успех. Очите му светнаха – Да не би? Дали наистина успя?

Влезе в стаята и се опита да рестартира системата. Мъртвите монитори не се събудиха. Включи телевизора – там стоеше само един надпис „Край на програмата”.

Точно в този миг, слънцето изгря, освети балкона му и Валери осъзна, че след девет години трудът му вече беше завършен, а имаше още толкова работа. Но не днес, днес трябваше да празнува с детето. Облече се нервно, с усмивка, взе си раницата с най-важното и хукна към апартамента на жена си. Предстоеше му един прекрасен ден.

Един нов ден.

Етно село Срна, Сърбия – НЕ, благодаря!

Една весела група от София, наброяваща десет човека, заедно с един младеж на 13 г. и един малък разбойник на 5 след не кратко изкачване на планинските баири на Стара планина и поредицата от завои, седем – осем китни селца, пристигнахме въодушевени и готови да се отдадем на наслада, заслужена почивка и празник на 30 декември 2015 г. по обяд в много популярното етно село Срна, в село Иново, на около 50 км, северно от град Пирот, посока Бабин Зуб.

Посрещането и първият обяд бяха чудесни, ние бяхме щастливи и доволни. Предусещахме едно великолепно и интересно посрещане на новата 2016 г. в гостоприемна и сърдечна обстановка. Но, животът, както знаем е голям шегобиец и интересната част тепърва предстоеше. Разбира се, природата и околността бяха великолепни и в студената, тиха и много слънчева утрин на последния ден от 2015 г. , когато се разходихме до известния в района манастир „Свети Георги”, с. Темса. Мястото е на около 5-6 км от главния път по поречието на река Тимок и разкрива прекрасни гледки от дефилето, сякаш те води в приказна страна. Манастирът, сгушен в тази прелест е място на топлина, уединение, чистота и силна духовна енергия. Най-вече и поради това, че съхранява дълбоките християнски устои на стара черква от края на 14 век. Магично място, изпълнено с онзи непреходен дух, който може да се види само в духовни средища. Така, пречистени, одухотворени и радостни се завърнахме в комплекса. Предстоеше подготовката за изпращането на старата година. Облякохме си новите дрехи, малко грим за дамите, лакирани нокти, парфюм и отброяването на последните часове можеше да започне.

Но....силният контраст на дотогава усетените емоции бързо ни постави в реалността на мястото, където бяхме попаднали уж по препоръка.

„Че бити песме за сваке душе”(бел.р. Ще има песни за всяка душа) – се оказа фраза, която не отговори не само на нашите очаквания. Разбира се, ние сме в Сърбия, пределно ясно е какъв щеше да бъде музикалния фон. С тази разлика, че не беше никакъв фон – беше грохот, виене и изключително непоносим, чисто от физиологична гледна точка шум, който вече в навечерието на „българската нова година” (както знаете часовата разлика в Сърбия е един час и в местно време 23,00 часа в България се слуша „Моногая лета”, а тук се блъскахме между някаква остаряла версия от 80 –те на „Камъните падат” и благоразположеното еднократно пускане на Дунавско хоро, с което домакините ни решиха, че могат да замажат очите ни.

Когато си клиент, знаеш, че имаш правото да изискваш, макар и да започваш такъв разговор учтиво и с молба, защото си възпитан човек, наивно очакваш да бъдеш уважен.

Не, дами и господа, сбъркахме мястото. Тук, привидното уважение е само лицемерна маска. Тук си добър клиент, ако си доволен, радваш се и потупваш по рамото собственика и едва ли не си благодарен, че си имал честта да попаднеш на такова чудно място.

След като ние си изпяхме химна „Горда Стара планина”, което беше нелека задача предвид това, че не успявахме да се чуваме, уморени и силно разочаровани, малко след настъпването на сръбската нова година решихме да намерим спасение в хотелските стаи.

Ха-ха-ха – поредната наивна заблуда. „

Хотелът бучеше, вибрираше и след шестото изпълнение на „Брала мома къпини”, вече не знам на какъв език, в опита си да подремна, някъде към 3 часа през нощта усетих, че сякаш главата ми се намира между две чинели. В ресторанта влезе духовата музика... Трябва да съм заспала в 5 часа. След което станах в 7, за да пия обезболяващо хапче за непоносимо главоболие, което придобих или от „домашната дюлева, от която изобщо не боли глава, както настоятелно се пише в поредица от материали в мрежата за това място, преднамерено позитивни” или от безумните децибели на озвучаването продължил 8 часа плътно.

Има ли смисъл да разказвам какво се случи на сутринта в 8.30 в ресторанта, където постепенно идваха изтормозените празнуващи с нова изненада – стомашно чревно неразположение от ярък характер.

Половината от хората, които вече бяха успели донякъде да преодолеят някои специфики на това състояние и да напуснат тоалетните с цел да разберат евентуалната причина за подобно разположение, вместо да получат подкрепа и помощ, бяха обидени с фразата: " Вие сте много "хай" и сте градски хора, нашата селска храна не ви понася.", както и "Настинали сте от студа навън". На въпрос на човек с медицинско образование, къде са сертификатите на храната, управителят изненадващо изчезна. Нашата група, както и съседната маса бяхме решили да си тръгнем, защото бяхме изключително недоволни. Поискахме си остатъка от парите и не ги получихме. 

След което по най-бързия начин се прибрахме в България. Продължихме да общуваме помежду си и се свързахме и с другите хора, най-малкото да проверим дали са вече по-добре и ако има нужда да си помогнем взаимно.

Сега на 8 януари, мога да споделя, че съм изключително доволна от резултатите на микробиологичните изследвания, които пуснах за мен и сина ми и ,Слава Богу, никой от нас не се сдоби с някоя неприятна патогенна бактерия. Вероятната причина за неприятните стомашно-чревни драматични състояния на 22 души (потвърдени в лични разговори) е мощна зараза с вирус, по всяка вероятност предаден от човек от персонала, болен по това време, с достъп до храна и прибори. Информацията за действието на подобен стомашен вирус при конкретната симптоматика, получих в личен разговор със специалист вирусолог от Националния център по заразни и паразитни болести в София. В понеделник, 11 януари ще се потвърди след излизането на поредното изследване.

Пиша всичко това, не защото, изпитвам необходимост да се оплаквам, а защото смятам, че е редно хората да знаят, че има и такава случка. Когато проверяваш отзиви за даден хотелски комплекс, пък бил той и етно село, при всяко положение е добре да знаеш повече неща – шанс, който ние така и не получихме предварително.

В заключение искам да добавя, че когато предлагаш хотелиерска и ресторантьорска услуга за 200 евро на човек за 3 нощувки с храна, е редно да спазваш базовите изисквания за хигиена, безопасност на храната и когато ти изискват сертификат за качество и произход, да предоставиш такъв. Друг е въпросът дали изобщо в Етно село Срна разполагат с подобна документация. И когато група от хора, на които си домакин имат сериозен здравословен проблем, вместо да се държиш нагло и арогантно и да ги обвиняваш, че са виновни те и само те за състоянието си, придобито в твоя хотелски комплекс, може би човешки погледнато едно телефонно обаждане до лекар в първия по-близък град нямаше да доведе до написването на тези почти 3 страници.

И така, скъпи сънародници, четете и мислете. Когато заминавате някъде е добре да сте информирани.

Желая на всички най-вече здрава, много щастлива и пълна с интересни пътешествия, без проблеми, нова година.

А ние, които я посрещнахме по този неочакван начин си пожелаваме това да ни е за последно.

Следващият път няма да рискуваме.

Доротея Луканова