Етно село Срна, Сърбия – НЕ, благодаря!

Една весела група от София, наброяваща десет човека, заедно с един младеж на 13 г. и един малък разбойник на 5 след не кратко изкачване на планинските баири на Стара планина и поредицата от завои, седем – осем китни селца, пристигнахме въодушевени и готови да се отдадем на наслада, заслужена почивка и празник на 30 декември 2015 г. по обяд в много популярното етно село Срна, в село Иново, на около 50 км, северно от град Пирот, посока Бабин Зуб.

Посрещането и първият обяд бяха чудесни, ние бяхме щастливи и доволни. Предусещахме едно великолепно и интересно посрещане на новата 2016 г. в гостоприемна и сърдечна обстановка. Но, животът, както знаем е голям шегобиец и интересната част тепърва предстоеше. Разбира се, природата и околността бяха великолепни и в студената, тиха и много слънчева утрин на последния ден от 2015 г. , когато се разходихме до известния в района манастир „Свети Георги”, с. Темса. Мястото е на около 5-6 км от главния път по поречието на река Тимок и разкрива прекрасни гледки от дефилето, сякаш те води в приказна страна. Манастирът, сгушен в тази прелест е място на топлина, уединение, чистота и силна духовна енергия. Най-вече и поради това, че съхранява дълбоките християнски устои на стара черква от края на 14 век. Магично място, изпълнено с онзи непреходен дух, който може да се види само в духовни средища. Така, пречистени, одухотворени и радостни се завърнахме в комплекса. Предстоеше подготовката за изпращането на старата година. Облякохме си новите дрехи, малко грим за дамите, лакирани нокти, парфюм и отброяването на последните часове можеше да започне.

Но....силният контраст на дотогава усетените емоции бързо ни постави в реалността на мястото, където бяхме попаднали уж по препоръка.

„Че бити песме за сваке душе”(бел.р. Ще има песни за всяка душа) – се оказа фраза, която не отговори не само на нашите очаквания. Разбира се, ние сме в Сърбия, пределно ясно е какъв щеше да бъде музикалния фон. С тази разлика, че не беше никакъв фон – беше грохот, виене и изключително непоносим, чисто от физиологична гледна точка шум, който вече в навечерието на „българската нова година” (както знаете часовата разлика в Сърбия е един час и в местно време 23,00 часа в България се слуша „Моногая лета”, а тук се блъскахме между някаква остаряла версия от 80 –те на „Камъните падат” и благоразположеното еднократно пускане на Дунавско хоро, с което домакините ни решиха, че могат да замажат очите ни.

Когато си клиент, знаеш, че имаш правото да изискваш, макар и да започваш такъв разговор учтиво и с молба, защото си възпитан човек, наивно очакваш да бъдеш уважен.

Не, дами и господа, сбъркахме мястото. Тук, привидното уважение е само лицемерна маска. Тук си добър клиент, ако си доволен, радваш се и потупваш по рамото собственика и едва ли не си благодарен, че си имал честта да попаднеш на такова чудно място.

След като ние си изпяхме химна „Горда Стара планина”, което беше нелека задача предвид това, че не успявахме да се чуваме, уморени и силно разочаровани, малко след настъпването на сръбската нова година решихме да намерим спасение в хотелските стаи.

Ха-ха-ха – поредната наивна заблуда. „

Хотелът бучеше, вибрираше и след шестото изпълнение на „Брала мома къпини”, вече не знам на какъв език, в опита си да подремна, някъде към 3 часа през нощта усетих, че сякаш главата ми се намира между две чинели. В ресторанта влезе духовата музика... Трябва да съм заспала в 5 часа. След което станах в 7, за да пия обезболяващо хапче за непоносимо главоболие, което придобих или от „домашната дюлева, от която изобщо не боли глава, както настоятелно се пише в поредица от материали в мрежата за това място, преднамерено позитивни” или от безумните децибели на озвучаването продължил 8 часа плътно.

Има ли смисъл да разказвам какво се случи на сутринта в 8.30 в ресторанта, където постепенно идваха изтормозените празнуващи с нова изненада – стомашно чревно неразположение от ярък характер.

Половината от хората, които вече бяха успели донякъде да преодолеят някои специфики на това състояние и да напуснат тоалетните с цел да разберат евентуалната причина за подобно разположение, вместо да получат подкрепа и помощ, бяха обидени с фразата: " Вие сте много "хай" и сте градски хора, нашата селска храна не ви понася.", както и "Настинали сте от студа навън". На въпрос на човек с медицинско образование, къде са сертификатите на храната, управителят изненадващо изчезна. Нашата група, както и съседната маса бяхме решили да си тръгнем, защото бяхме изключително недоволни. Поискахме си остатъка от парите и не ги получихме. 

След което по най-бързия начин се прибрахме в България. Продължихме да общуваме помежду си и се свързахме и с другите хора, най-малкото да проверим дали са вече по-добре и ако има нужда да си помогнем взаимно.

Сега на 8 януари, мога да споделя, че съм изключително доволна от резултатите на микробиологичните изследвания, които пуснах за мен и сина ми и ,Слава Богу, никой от нас не се сдоби с някоя неприятна патогенна бактерия. Вероятната причина за неприятните стомашно-чревни драматични състояния на 22 души (потвърдени в лични разговори) е мощна зараза с вирус, по всяка вероятност предаден от човек от персонала, болен по това време, с достъп до храна и прибори. Информацията за действието на подобен стомашен вирус при конкретната симптоматика, получих в личен разговор със специалист вирусолог от Националния център по заразни и паразитни болести в София. В понеделник, 11 януари ще се потвърди след излизането на поредното изследване.

Пиша всичко това, не защото, изпитвам необходимост да се оплаквам, а защото смятам, че е редно хората да знаят, че има и такава случка. Когато проверяваш отзиви за даден хотелски комплекс, пък бил той и етно село, при всяко положение е добре да знаеш повече неща – шанс, който ние така и не получихме предварително.

В заключение искам да добавя, че когато предлагаш хотелиерска и ресторантьорска услуга за 200 евро на човек за 3 нощувки с храна, е редно да спазваш базовите изисквания за хигиена, безопасност на храната и когато ти изискват сертификат за качество и произход, да предоставиш такъв. Друг е въпросът дали изобщо в Етно село Срна разполагат с подобна документация. И когато група от хора, на които си домакин имат сериозен здравословен проблем, вместо да се държиш нагло и арогантно и да ги обвиняваш, че са виновни те и само те за състоянието си, придобито в твоя хотелски комплекс, може би човешки погледнато едно телефонно обаждане до лекар в първия по-близък град нямаше да доведе до написването на тези почти 3 страници.

И така, скъпи сънародници, четете и мислете. Когато заминавате някъде е добре да сте информирани.

Желая на всички най-вече здрава, много щастлива и пълна с интересни пътешествия, без проблеми, нова година.

А ние, които я посрещнахме по този неочакван начин си пожелаваме това да ни е за последно.

Следващият път няма да рискуваме.

Доротея Луканова