Храната, такава, каквато е.
Обновена 30.06.2017 г.
Тази статия не е писана от лекар-диетолог, нито има
претенцията за това да дава решение или да чертае път, още по-малко изисква да
бъде следвана. Това е една почти седемгодишна история, толкова дълга, колкото е
голям един сладур и разбойник, като всички на неговата възраст.
Ще започна с началото: Родих сина си на 10 юли 2010 г. на 36
години (така звучи по-добре, нищо че два месеца по-късно навърших 37.
Естествено бях прочела разни-разнообразни статии за храненето, за кърменето за
всичко, което ме интересуваше, четох мнения, ходих на лекции като бременна.
Един от най-ценните съвети, който ми даде една майка с няколко години по-голям
опит от мен беше следният: „Избираш си една пътека: четеш книги или слушаш
педиатъра на детето си”. Тук даже думата интернет не беше спомената.
Да, ама не. Винаги съм обичала да се запозная с дадена тема
многостранно, но филтрирайки информацията през собственото си мислене и до
голяма степен разчитайки на споделено от близки с опит в отглеждането и
храненето на деца.
Първият сблъсък беше с кърменето – избрах пътя на не
почасовото (хранене на новородено на всеки три часа), а на свободното
предлагане при поискване. Разбира се, още на втората седмица бях привикана от
педиатъра на детето, за да проверим колко мл приема той. Според медицинските
лица не беше достатъчно и препоръката беше да дохранвам. И малките деца биха
разбрали, че ако бях последвала тази пътека, в най-скоро време щяхме да
приключим с кърменето. А всички майки знаят колко е голямо предимството храната
на детето ти да е винаги топла и готова за даване. В този период навлизаше с бодри крачки едно
ново схващане за отложеното захранване с други храни, някъде около седмия месец
на бебето. Аз избрах плана от педиатъра – започнах с даването на храна различна
от кърма, някъде в средата на петия месец с една лъжичка прясно изцеден сок от
ябълка. След което следвах схемата на захранване според лекарската програма.
Забравих да отбележа, че синът ми се роди голям юнак, като едномесечно бебе:
4200 гр. и 53 см. Беше много гладен още в родилното, а моята доставка закъсня
малко и нямаше как да не пробва допълнителна храна (адаптирано мляко), което
продължи 2 дни. След това мама започна добро производство, което продължи почти
до първия рожден ден на порасналото момче.
Тогава, освен всичко останало магазините за биологично чисти
храни изникваха един след друг и ми хрумна, че специално за захранването няма
да е лошо, поне в първите месеци, да подсигуря по-добра храна.
За цените в тези магазини няма смисъл да говоря, всички вече
сме наясно за какво става въпрос. За маркетинг и реклама, но и за един
планиран, много успешен и силно изразен, донякъде агресивен ПР. За да накараш една критична маса от
хора да спре да мисли адекватно, да се понесе с мантрата на сектант по новата
ти търговска линия, се изискват добри познания както в манипулативния ПР, така
и в маркетинга и рекламата. От днешна гледна точка – пиша оценка 6.
Всички така неистово и упорито налагани нови доктрини: биологично
чистите храни, отказа от ваксините (задължителните по здравен календар),
хомеопатията, или както аз ги наричам: „еко-био-веган-хомео-булшит” са
планирана, изцяло търговски ориентирана сектантска щуротия, която на всичкото
отгоре си играе със страха на хората. Открива безпогрешно слабо място и щрак. В
матрицата си, с двата крака и с двете ръце, за главата да не говорим. Една
доста скъпа матрица, която съобщава само добрите новини, без обективност.
За да не останете с впечатлението, че говоря наизуст, бих
искала да споделя, че през годините се запознах теоретично и частично
практически с:
·
Хомеопатията (въздействието на тази доктрина е
на подсъзнателно ниво в стил „плацебо ефект”)
·
Веганството/ Вегетарианство (всеки сам избира
пътя си)
·
Суровоядството (достатъчно е да включите
определен брой сурови продукти в храненето си и ще получите нужния ефект)
·
Производството на биологично чисти храни и
най-вече търговската част сега.
(Като дете бях изхранвана почти изцяло с
такава храна от градината на баба ми. Резултат: всяко прекарано лято довеждаше
до приятен растеж, свежест, енергия и червени бузки.)
·
Ваксините – тук, аз не съм медик, не си
позволявам да оспорвам или отричам труда на поколения вирусолози, лекари. Само
едно ще кажа: Благодарение на ваксините, изчезнаха от света поредица страшни
заболявания, който, повярвайте ми, никой не би искал да му се случат. Иначе
енергията на противниците на ваксините удобно се канализира в една или друга
посока, защо? Един Господ знае. Само се надявам един ден да не разберем страшната
истина.
Вярвам в една дума, когато говорим за хранене и тя е БАЛАНС.
Както вече споменах по-горе, повтарям – това е лично мнение,
което се е формирало от опита ми през последните 6 години. Можете да се
съгласите или да не го направите. Всеки е свободен да живее живота си, без да
засяга или наранява останалите, така, както го разбира.
А всъщност интелигентният и мислещ човек има своето изконно
право дори да е „слънцеяд” стига, разбира се, по някакъв начин да не вреди на
трети лица и като поема личната си отговорност за себе си, да не си позволява
да налага с „кръв и меч” своите мъдрости.
Научих няколко истини от опит и пак четейки, с мисъл и
филтриране, но те важат за мен и моето семейство, без да имам каквото и да било
желание да ги налагам на когото и да било:
1.
Чувствам се чудесно със земята и храната на
мястото, където съм родена и живея.
Обожавам джанки, ябълки, малини и орехи (мога да изям и един килограм,
наведнъж, но няма да е добра идея). Харесвам мириса на току-що опечена пържола,
прясно месо, с лека мазнина по края, сочна и питателна. Не смятам, че
консумацията на годжи бери ще ме направи свръх човек, най-малко пък семената от
чия ще ме превърнат в „Superwoman”
и т.н.
2.
Обичам да консумирам всички достъпни плодове и
зеленчуци, с акцент към тези, които познавам от дете, разбира се с
разнообразяване, когато мога да си го позволя, с екзотични такива, ако ми
харесат.
3.
Не смятам, че млечните продукти ми вредят, слава
Богу нямам алергия към белтъка на кравето мляко. Нито смятам, че са вредни за
моето дете. Когато съм била на 40 дни, майка ми ме е захранила с кисело мляко и
още съм жива и здрава.
4.
Консумирам всичко с мярка, което, мисля, че е
универсална система за всеки човек, но е важно да се отбележи, че моята мярка
не е мярката на човека до мен – т.е тя е строго индивидуална. Преди 15 години
имах наднормено тегло, пробвах един режим за 1 седмица, свалих 3 кг. А до края
на месеца още 4 и възвърнах вида си, който и до днес е същия с леко прекъсване
по време на бременността и кърменето по обясними, хормонални причини. Но
оттогава не консумирам онези храни и напитки, които, забелязах, че на мен не се
отразяват добре.
5.
Обичам да пия вино и ракия, по-рядко бира.
6.
Обожавам шоколад, като наблягам на по-скъпи и
качествени марки. Тези, които са най-масово разпространени са пълни с мазнини и
захар, даже са гадни на вкус, особено, когато си опитал истински шоколад.
7.
Стресът от това да се ограничиш до степен, в
която душата и тялото ти страда, считам за по-силен от това да си позволяваш някои
„забранени неща” в моментите, когато цялото ти същество крещи „Искам”.
Най-висшата лига в храненето за мен е да бъдеш достатъчно
умен и гъвкав и да позволиш на собственото си дете да избира, след като си му
показал и разказал за храната. Естествено, това е процес и не става от днес за
утре. Възпитаването на вкус към храната не става със забрани и ограничения, а с
пример и комуникация, в която малкото човече е достойна бойна единица.
Така както на мен ми се прияжда сладко или солено, така и
малкият човек желае да опита от всичко. Ключът в тази ситуация е балансът.
Баланс на видовете храни, подходящи като конфигурация за един растящ организъм.
Преди две години и половина внезапно се сдобихме с един
неканен гост в семейството ни – диабетът. Уви, той посети детето ни и трайно
зае своите позиции. Става въпрос за ювенилен диабет (тип 1), който е авто-имунно
заболяване и нито може, засега, да се предвиди, нито веднъж изявен, може да се
спре. Авто-имунният процес започва доста време преди изобщо някой да разбере,
че тялото е припознал като враг собствени клетки и един ден ще се отключи
неговия резултат – авто-имунното заболяване . Бавно и устойчиво антителата
добиват тази концентрация, която вече ги довежда до реална заплаха за
организма. В случая с диабета – унищожаване на произвеждащите инсулин бета
клетки, което при клиничната изява на това състояние вече е на етап достатъчно
голям процент не функциониращи производители на този хормон, така важен за
цялостния метаболизъм на организма, а именно – усвояването на глюкозата,
завеждането до клетките, доставка на енергия на цялото тяло. Друг начин за възвръщане на баланса освен с
външна доставка на инсулин – няма. Пак да уточня – става въпрос за диабет тип
1. Авто-имунният процес продължава до момента, в който и последната бета клетка
е унищожена, което означава, че организмът вече разчита на прием на инсулин
само отвън. А, уви, регенерацията точно на тези клетки е в най-ниска степен, в
сравнение с всички останали. Теориите за това какво може да причини авто-имунния
процес са много, но никой досега не може да даде точна информация защо имунната
система на даден организъм започва да изгражда антитела срещу собствени клетки.
Силно се надявам един ден медицината да намери и този отговор. Тогава една
много голяма част от света ще си отдъхне.
Няма да навлизам в подробности относно управлението на този
процес, защото, в случая, темата е друга. Но, ще предоставя малко светлина
относно храненето на дете с диабет.
През последните 4 месеца променихме храненето на детето,
съобразявайки няколко важни компоненти, а именно: равнопоставеност на
въглехидратната и протеиновата храна или превес на втората в ежедневието с
добавка: витамини и фибри от зеленчуци, плодове.
В началото на пътя ни с диабета допуснахме една грешка,
съобразявахме храненето с една остаряла система: 50 % ВХ, 30 % витамини и фибри
и само 20 % протеини. Бавно и полека бяхме
стигнали ориентировъчно до 70 % ВХ, 15 % протеини и 15 % фибри. Сега се стараем
да имаме поне 50% протеини от общия калориен прием за едно ядене, а останалите
50 % да се делят между ВХ и фибри и витамини. В резултат на което детето блика
от енергия, расте, става здраво и силно, способно да играе два часа баскетбол
без да спира за дълго, освен за вода и малко подкрепа с храна (при дълготрайни
физически натоварвания се хаби енергия, респективно глюкозата се усвоява
по-бързо и е възможно да се получи спад под допустимите норми (т.нар.
хипогликемия), което трябва да се възпрепятства при диабет тип 1. В интерес на истината поне веднъж в живота си
всеки не диабетик е усещал хипогликемия – рязко огладняване, спад в тонуса и
виене на свят (увлечени в работа или натоварвания, когато забравяме да се
храним пълноценно).
Изключително сме благодарни на ендокринолога на детето ни,
който имаше търпението да ни обучи. И в крайна сметка, спазвайки простите
правила на изчисляване на сходен калориен прием на всеки вид хранене (закуска,
обяд или вечеря) спрямо това от предходния ден, постигнахме така търсения
баланс. Разбира се, имаме още път, но минахме първо ниво, надявам се.
Този тип хранене е приложим за всеки човек. Традиционно
българинът обича да прекалява с въглехидратни храни. Наложилите се напоследък
тенденции на отричане на месото също дават своето отражение. Протеините са
важна част от нашия организъм и липсата им не е вариант особено за растящ
организъм. А и протеини има в млякото и млечните продукти, риба и бобови
растения, ядки (сурови).
Това, с което искам да завърша е един малък нагледен пример:
|
Вид храна/ 100 грама
|
Белтъчини
гр.
|
Мазнини
гр.
|
Въглехидрати
гр.
|
Ккал.
|
*GI
|
|
Варени картофи
|
3
|
5
|
17
|
129
|
73
|
|
Пържени картофи
|
3
|
17
|
40
|
334
|
63
|
|
Картофен чипс
|
6
|
30
|
50
|
494
|
70
|
·
GI - Гликемичен
индекс, (ГИ) е стойност, показваща скоростта, с която богатите на въглехидрати храни повишават
кръвната глюкоза в организма след консумация. В съвременните теории
консумацията на храни с нисък гликемичен индекс е основен елемент от успешната диета. ГИ на храните се измерва в условно
въведени единици, като се приема, че глюкозата е с индекс 100.
Въпреки че суровината за трите вида храна е
една и съща – картофи, виждате разликата: количеството ВХ расте, а гликемичният
индекс варира. Второто донякъде е свързано с количеството мазнини в готовия
продукт.
Смятам, че един човек, сравнително интелигентен, може да
види разликата.
Вярвам, че когато детето ви твърди, че е гладно, то това е
свързано с факта, че не е получило достатъчно градивни за тялото му елементи и
последното нещо, от което има нужда е пакетиран боклук (храна, натъпкана с
калории, сол, натриев глутамат, оцветители и подобрители и т.н.), защото в това
има всичко друго, но не и храна. Когато едно дете в твърде ранна възраст привикне
да консумира продукти с изкуствено подсилен вкус, прекалено много сол, изкуствени
и ярки цветове, то отвиква да се храни с естествени храни, чийто натурален вкус
и мирис е твърде семпъл, на фона на другата, „лъскава” храна.
Не давам рецепта, по-скоро поле за размисъл, какво всъщност
даваме на детето си, когато лесно му подаваме поредния пакет.
И един съвет, макар да не е поискан – когато желаете да
намалите теглото си, смятайки, че не сте във форма, тежат ви килограмите,
задъхвате се, трудно изкачвате стълби и краката ви болят, обърнете се към себе
си най-напред, вижте кои храни ви предизвикват неудобство, попитайте конкретно
за себе си специалист диетолог, защото, повярвайте ми – няма универсална диета
за всеки – всеки е различен и това, което помага на един не значи, че за друг
няма да вреди.
Всичко е баланс, но всеки намира своя. И все пак има рамки,
които е добре да се знаят.
Доротея Луканова
