вторник, 27 юни 2017 г.


В центъра на София, има една детска градина...
27.06.2017 г.

В центъра на София, в най-китния квартал, заобиколен от най-хубавите паркове и градинки, изпълнен с атмосфера на артистичност и свобода, има едно място, където недоволни от живота, странни хора си позволяват да уронват авторитета, свободата и детството на най-скъпите ни – децата.
В привидно идиличната сграда, стара, стабилна, красива, са се приютили комплексарщината и заядливостта, липсата на професионализъм и любов към децата. И не, не сред учителите, напротив. Там с много малки изключения битува добро ниво, доста учудващо в контекста на управлението на това детско заведение. Проблемът е концентриран главно в помощния персонал – т.нар. „помощник възпитатели”, които, повярвайте, са всичко друго, но не и такива. И пак, има изключения. Да си го кажа направо, една лелка се вихри като шеф на всичко и всички.
За да не остана голословна, нека да дам пример:
-          Не се пускат някои деца до тоалетна в обедната почивка. Вследствие на което едни се напикават, а други - другото. Говоря за големи деца.
-          Не им се дава вода, ако не си носят шишенца навън
-          Чух за случай на отказана храна с цел наказание за непослушание.
-          Коментари за поведението на родителя пред детето, когато е поставил проблемите пред учителите.
-          Поведението е в стил – аз съм шеф, а ти – безгласна буква.
-          Различните не се толерират, освен, ако родителят не си скъса някои части от тялото и не се бори до последно.

Имах редкия шанс да попадна сред група съмишленици по отношение на проблематиката и заедно 4 г. се борихме за децата си. Немалко случаи имаме за разказване. Заедно успяхме и се калихме. Остава надеждата, че сме опазили свободния дух на децата и това ще е само от полза в бъдеще. Наесен нашите пораснали деца ще бъдат в първи клас. Попътен вятър и здрави платна им желая!
А детската градина? Дано след време помнят само хубавите неща, приятелството и любовта на учителите!  Макар аз, със скромен опит в детската градина от 4-5 месеца, още помня неща, случили се 40 години по-рано. Разчитам на това, че ярките и положителни емоции са затрупали негативните такива.

Не оставяйте без реакция, когато детето ви е често тъжно и плаче, когато ходи на детска градина. Явно нещо се случва и е ваше право да помогнете детето ви да се усмихва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар