Изборът да си свободен
16.11.2013


Най-трудният избор в живота на всеки е да бъде свободен.
Днес, 16.11.2013, малко преди да излезем с Денис на разходка, около 10.30 часа, видях първата дружинка, в подкрепа на БСП+ДПС митинга да крачи бодро по нашата улица "Иван Асен II" по посока "Орлов мост". Излезнахме в градинката в близост до бул. Ситняково с видимост към него и пряка чуваемост от бул. Цариградско шосе". В 11.45 около 25 автобуса, изпразнени вече по пътя, слезнаха по "Ситняково". Малко след това започнаха да се спускат по "Цариградско шосе" към мястото на голямата ПАРОДИЯ. Точиха се 20- 25 минути. След това чухме няколко хеликоптера (единият на "Български червен кръст", вторият - не успях да идентифицирам. Мрачно, тъжно погребение на свободната воля срещу безплатен билет за екскурзия до столицата, кафе и вода, а за някои и закуски.....................Време е да се свърши това безвремие.
Усетих как полека ме завладява някакъв непривичен страх, че моят избор, ще бъде подритнат и смачкан от 30 000 (по изчисления на запознати) чифта крака, които никога няма да направят тази крачка към свободата.. На тях, явно им е по-лесно някой друг да избира вместо тях - пътя, превозното средство, храната, облеклото.....мислите в главата, "отправните точки" на живота: става, пикае, пърди, мие се, зъбите задължително 3 минути, закусва, пие кафе, отива да блъска на "плантацията", хапва на крак обяда си, бачка като вол, прибира се, пие ракия и яде салата с турски домати и меко, нежно задрямва пред телевизора, зомбиран от вечерната порция партийна повеля.
Всичко е "аутсорснато" извън собствената глава, за по-лесно. Тя, партията знае най-добре, може най-много и обещава всичко, даже място в гробищата, паметниче.
Тези хора живеят още във времето на годините на задоволяващият "социнизъм" (заемам за малко този много точен антагонизъм).
Във всички филми, където се намесва Дяволът и тези, които подписват с него договор, продавайки си душата, става въпрос за десетки пъти повече облаги. А тук, скромно, по кумунистически и атеистично, за нещо мъничко, но от сърце и не продават само своята душа, а много повече, бъдещето на много повече хора, отколкото са самите те.
Гледах обедните излъчвания наживо, отвратих се от прегръдки, от стискане на ръчички. Само Брежневската целувка липсваше. Песнички, музичка - културно масово развлечение, екскурзийка, а и уникалната възможност да покажат на тези гадни софиянци, че София не е България.
Бесепари викат ДПС?!
Следобедното ноемврийско слънце и лудетината вкъщи някак си, малко, ме развеселиха.
Но, вечерните новини ми поднесоха истинска порция СМЯХ!
Някои от "аутсорснатите" не знаеха името на премиера, който така яростно подкрепят, не могат да кажат името на нито един министър. А защо пък да си напрягат мозъчните клетки, нали има кой да дава "отправните точки". Черешката на тортата беше платеният репортаж след новините по Нова. Върнах се 1984 г. Напоследък всеки ден ни прожектират ретроспекции.
Тези, в София и онези в Пловдив ли трябва да определят как ще живея аз?!

Ако утре има избори и някой ми каже "Няма за кого да гласувам", ще викам с пълен глас: "Гласувай за свободата си".