Да бъдеш или не "Ромео и Жулиета". След Изкуството и Любовта на 11.11.2013 в Младежки театър "Николай Бинев" .

12.11.2013

(Постановка на Драматичен театър "Рачо Стоянов", Габрово, 2013 г. автор: Уилям Шекспир
режисьор: Петринел Гочев
превод: Мария Змийчарова
музика: Димитър Пенчев (флейти: Пенка Тренева, Моли Шамбо (Molly Shambo); виолончели: Анет Артинян, Ти Джей Бордън (T.J. Borden)
сценография и костюми: Юлияна Войкова-Найман
участват: Гергана Змийчарова, Димо Димов, Елизабет Попова, Мирослав Симеонов, Надежда Петкова, Николай Бързаков, Петко Петков, Силвия Чобанова, Светослав Славчев
фотография: Росина Пенчева, Гергана Змийчарова)

Ще направя всичко по силите си да не употребя нито едно клише, защото би било обидно за това приказно вълшебство, което ме покани, прегърна, целуна, удари ми и шамар, почерпи ме с цвят, музика, лъчи и изкрещя истината в лицето ми.

Разказвам за моите усещания като зрител без каквито и да било претенции за обективност. Всичко е чист душевен субективизъм, защото това е, когато харесаш една постановка, когато бръкне в сърцето ти и завърже траен възел. Абсолютно съм сигурна, че колкото пъти да гледам "Ромео и Жулиета", ще видя нещо невидяно досега. Ако сега прочета текста, ще излизат картините от вчера, ако утре взема книгата, пак ще гледам. Всеки прочит е уникален сам по себе си, защото всяко въображение рисува различно. Това е най-голямото преимущество на писаното слово - дава ти възможност за избор. А какво става, когато рисунката на друг ти хареса повече от твоята илюзия?!  Разбираш, че си получил най-големия дар - да се докоснеш до Изкуството.

В един момент в главата ми се появи още едно произведение на друг голям Творец: "Две хубави очи" на Яворов и сякаш стихът сам се изля, целият, в контекста на една прекрасна космична подреденост. "Две хубави очи, душата на дете, в две хубави очи - музика, лъчи, не искат и не обещават те........................" Има един символистичен за мен подтекст  в тази странна връзка и едновременност на възприятията отвън-навътре и обратно в един миг. ЧИСТОТА!

След първото представление в София, на което не успях да отида, прочетох няколко коментара на страницата на постановката. Един от тях беше "Приказка". Да, така е, това е приказка за  любовната омраза и мразещата любов, унижената гордост и горделивото достойнство, измамния блясък на празните обещания, за остарелите деца и младите старци и едно самотно, но истинско "ДА БЪДЕШ",  прегърнато с музика и целунато със светлина като живота.

Преди много години, баща ми, който, за жалост, вече 20 г. не е сред нас и се надявам да е в едно по-хубаво пространство, цитира една мисъл, която помня и до днес: "Истинското изкуство е това, което ти дава усещането за прекрасното".  Цитирам по памет с извинение и към мислителя и към, забравеното от мен, негово име.

Благодаря на всеки един от създателите и изпълнителите за това мое прекрасно усещане!

Специален поздрав:

Душата ти таи едно признание.

Кажи й кой съм аз — тя няма слух.

Аз имам странно прозвище: „желание“,

приют ми е желаещият дух.

И ти, така с желания богата,

вземи и мен със другите ведно.

За щедрите богатства на сърцата

не значи нищо този знак „едно“.

И нищо във безбройната редица,

за теб един, единствен, аз почти

приемам да остана единица,

но стига ти, да ме обикнеш ти.

Влюби се първо в моето название,

а после в мене. Аз съм цял Желание.

У. Шекспир