Мили момичета на 40+
9.10.2013

Обичам ви!
Моят 40 рожден ден се яви доста нежелано, но с осъзнаване на невъзможността времето да бъде спряно, реших да използвам случая да погледна назад. Какво се случи през тези 40 години? Звучи много, като че ли гигантски период от време, а всъщност: първите 7, 16 години учене, 15 години работа, 2 години майчинство (първата и третата).
Във вихъра на бурните 97-ма - 98-ма един, току-що освободил студентската скамейка, срамежлив филолог се впусна в едно бясно приключение на професионална изява.
Първа, втора, трета работа, леко застопоряване, пак нова, и пак, и пак. Уморително е.
Търси се и не се намира, а на малкото места, където усеща удовлетворението - в негов пълен противововес идва липсата на прилични доходи.
Тежка, наведена, жалка зависимост..........
Бори се с вятърни мелници, със стоманени чукове, метални решетки и виещи кучета.
Тъпи шефове, колеги интриганти, подмазвачи, душевни ексхибиционисти, свалячи, проститутки, гъзолизци, другарки и другарчета в детска градина, нарцисисти, ЕГОисти, няма да ми стигне листа :-).
Само приятелите си остават същите. Тези, от училище, проверени в много разнообразни цветове: безгрижие, проблеми, болка, радост, любов, подкрепа, смелост, истина, завист и пак любов и мъдрост.
Мили момичета на 40 +, истинският живот наистина започва на 40, за да събере уж наглед разнопосочните ни копринени нишки, които сме си плели, разплитали, заплитали и така докато се съберат в едно здраво, мощно въже и......започва истинското катерене.
Няма да е Сизифов труд, нали?
Бъдете себе си! Време за губене няма.
Обичам ви!