За библиотеката с книги в хола
8.10.2013

"Има толкова много книги, а толкова малко време да ги прочета".
С тази истерична реплика на героя на Джон Крайър (Алън) в "Двама мъже и половина" ще поговоря за книгите.
Обичам ги, обожавам миризмата на току-що отворена книга в книжарницата - хартия и мастило и толкова много думи, мъдрости и заключения, тревоги, любов и толкова много мечти.
Разбира се, досега не съм успяла да прочета всичко, което бих искала.
През целия ми съзнателен живот, прекаран в образователната система (11+6 години), винаги свързвах четенето със задължителни книги. Никога не успявах да ги прочета всичките, защото ме интересуваха други и все не стигаше време за списъка.
Когато учех в гимназията, единственото място, от където можеше да се закупи литература на английски език, беше руската книжарница. Така се сдобих с "Idiot" на Достоевски и много други странни избори на книги за този сладък период от живота ми.
Спомням си, че когато за първи път си накупих книги, без списък, без задължението да ги прочета непременно, беше горе-долу по същото време. С моя съученичка (Венета) развихряхме библиографската си страст отвреме навреме и беше изключително удоволствие.
Не обичам да ми препоръчват книги и рядко чета по съвет.....почти никога.
Усещането на това да откриеш, вземеш и разтвориш сам своята книга е незаменимо.
През петте години университетско филологическо образование през ръцете ми и душата ми са минали стотици книги. Винаги имаше твърде малко време, а списъците бяха огромни.
Вероятно всяко едно заглавие имаше своето място в конспекта, но като решиш да почетеш през последните три седмици преди изпита, паниката беше пълна.
Имахме една хитринка - затваряхме се за няколко дни в уникално красивата и брутално неотоплена през зимата филологическа библиотека (така наречения "гълъбарник", ако не се лъжа), навлечени със зимните якета и с червените, подсмърчащи носове четяхме какво мислите.........предговори. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Теди, обаче, беше изобретила още по-бърз начин - гледаше филми, когато в началото на лятото на 1996 г. имахме 4 изпита по литература за една сесия (пълна лудост).
Ужасните, лоши хора бяха направили една умопомрачителна комбинация от следните предмети:
1. Българска литература (от 1920г. до 1960 - 1970 г.)
2. Сръбска, хърватска и словенска литератури - съответния период, който се падаше.
3. Руска класическа литература.
4. Руска съвременна литература
Последните две, бяха абсолютно отделни изпити, с една обща оценка.
Не е истина, шок и ужас!!!
Отделно трябваше да се предадат курсови работи преди сесията.
Не знам как оцеляхме, но се справихме. Е, цяла група отложихме изпита по българска литература за есента, но някак си, като последен по дата, вече бяхме загубили всякакво желание да учим във вихъра на прекрасното лято.
Кой идиот, по дяволите реши да има лятна изпитна сесия?!
Правело ли ви е впечатление, че по време на изпити, кафенетата са най-пълни?
Сега е моментът да призная най-големия си литературно-изпитен гаф.
Какво милсите ми се падна  на изпита по съвременна руска литература изтеглих? М. Булгаков, "Майстора и Маргарита"!!! Вероятно по чисто филологически рефлекс, дори да разполагащ с малко фактология, ако напипаш пулса, можеш да изрисуваш цялата кръвоносна система.
Да, мили приятели, не успях да прочета цялата книга, а само кратко критическо есе.
Получих отлична оценка..........но изпитах ужасен срам. Прочетоях я, разбира се, по-късно!

Любовта към четенето е последното нещо, което училището може да ви даде.
Или един човек обича да чете или не.
Затова, моля, вместо ЦИФРОВИЗАЦИЯ - подредете библиотеката си в хола.
Да я виждате, открита, да чувате шепота на книгите, сиянието на по-прекрасен свят.
Смисълът на прочитането на една книга се крие в нейното откриване в точния момент за теб.