Храната за душата и тялото

29.01.2013

Човекът всеядно същество ли е? Напоследък се нагледах, наслушах, начетох на толкова разнообразна купчина, че започвам да се страхувам за тези, които показват завидна способност на храносмилателния тракт да поглъщат, обработват и "екскраментират" (избирам тази чуждица, която превърнах в глагол, за да избягам от твърде натуралистични сравнения).

Дали наистина има човекоподобни, които са способни както едно уважаващо себе си прасе да плячкосат всичко, което им се поднесе, независимо дали им харесва или не.

Имам приятели, които не ядат месо, такива, които избягват пържени храни, а други, които отскоро са поели по пътя на сектантски здравословни практики. Това е тяхната воля, идея и право на избор.

Но сега си мисля за тези, които винаги казват "О, нямам претенции за храната" или "Ям всичко, пия всичко" и то в абстрактния смисъл на четене на книги, гледане на филми, слушане на музика и общуване с други хора.

Например, имам една позната, която ходи на театър със същия ентусиазъм, с който "се качва на масата" с дивен попфолк хит на уста. Ето това е гротеска, а аз се чудя, кой от двата ентуасиазма е чист, непринуден, а кой е "уж". Смешно ми стана как обсъждаше наскоро новата постановка на известен и нестандартен режисьор. Явно не я беше докоснала. Всъщност разбрах, че декорът в една от сцените я беше впечатлил.

"О, времена- о, нрави" Мисля, че в момента на мода във възприятията на хората е вкусът за дрехи от осемдесетте - малко кич, малко шарено, малко рошаво, много смешно.