Мили момичета на 40+
9.10.2013

Обичам ви!
Моят 40 рожден ден се яви доста нежелано, но с осъзнаване на невъзможността времето да бъде спряно, реших да използвам случая да погледна назад. Какво се случи през тези 40 години? Звучи много, като че ли гигантски период от време, а всъщност: първите 7, 16 години учене, 15 години работа, 2 години майчинство (първата и третата).
Във вихъра на бурните 97-ма - 98-ма един, току-що освободил студентската скамейка, срамежлив филолог се впусна в едно бясно приключение на професионална изява.
Първа, втора, трета работа, леко застопоряване, пак нова, и пак, и пак. Уморително е.
Търси се и не се намира, а на малкото места, където усеща удовлетворението - в негов пълен противововес идва липсата на прилични доходи.
Тежка, наведена, жалка зависимост..........
Бори се с вятърни мелници, със стоманени чукове, метални решетки и виещи кучета.
Тъпи шефове, колеги интриганти, подмазвачи, душевни ексхибиционисти, свалячи, проститутки, гъзолизци, другарки и другарчета в детска градина, нарцисисти, ЕГОисти, няма да ми стигне листа :-).
Само приятелите си остават същите. Тези, от училище, проверени в много разнообразни цветове: безгрижие, проблеми, болка, радост, любов, подкрепа, смелост, истина, завист и пак любов и мъдрост.
Мили момичета на 40 +, истинският живот наистина започва на 40, за да събере уж наглед разнопосочните ни копринени нишки, които сме си плели, разплитали, заплитали и така докато се съберат в едно здраво, мощно въже и......започва истинското катерене.
Няма да е Сизифов труд, нали?
Бъдете себе си! Време за губене няма.
Обичам ви!

За библиотеката с книги в хола
8.10.2013

"Има толкова много книги, а толкова малко време да ги прочета".
С тази истерична реплика на героя на Джон Крайър (Алън) в "Двама мъже и половина" ще поговоря за книгите.
Обичам ги, обожавам миризмата на току-що отворена книга в книжарницата - хартия и мастило и толкова много думи, мъдрости и заключения, тревоги, любов и толкова много мечти.
Разбира се, досега не съм успяла да прочета всичко, което бих искала.
През целия ми съзнателен живот, прекаран в образователната система (11+6 години), винаги свързвах четенето със задължителни книги. Никога не успявах да ги прочета всичките, защото ме интересуваха други и все не стигаше време за списъка.
Когато учех в гимназията, единственото място, от където можеше да се закупи литература на английски език, беше руската книжарница. Така се сдобих с "Idiot" на Достоевски и много други странни избори на книги за този сладък период от живота ми.
Спомням си, че когато за първи път си накупих книги, без списък, без задължението да ги прочета непременно, беше горе-долу по същото време. С моя съученичка (Венета) развихряхме библиографската си страст отвреме навреме и беше изключително удоволствие.
Не обичам да ми препоръчват книги и рядко чета по съвет.....почти никога.
Усещането на това да откриеш, вземеш и разтвориш сам своята книга е незаменимо.
През петте години университетско филологическо образование през ръцете ми и душата ми са минали стотици книги. Винаги имаше твърде малко време, а списъците бяха огромни.
Вероятно всяко едно заглавие имаше своето място в конспекта, но като решиш да почетеш през последните три седмици преди изпита, паниката беше пълна.
Имахме една хитринка - затваряхме се за няколко дни в уникално красивата и брутално неотоплена през зимата филологическа библиотека (така наречения "гълъбарник", ако не се лъжа), навлечени със зимните якета и с червените, подсмърчащи носове четяхме какво мислите.........предговори. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Теди, обаче, беше изобретила още по-бърз начин - гледаше филми, когато в началото на лятото на 1996 г. имахме 4 изпита по литература за една сесия (пълна лудост).
Ужасните, лоши хора бяха направили една умопомрачителна комбинация от следните предмети:
1. Българска литература (от 1920г. до 1960 - 1970 г.)
2. Сръбска, хърватска и словенска литератури - съответния период, който се падаше.
3. Руска класическа литература.
4. Руска съвременна литература
Последните две, бяха абсолютно отделни изпити, с една обща оценка.
Не е истина, шок и ужас!!!
Отделно трябваше да се предадат курсови работи преди сесията.
Не знам как оцеляхме, но се справихме. Е, цяла група отложихме изпита по българска литература за есента, но някак си, като последен по дата, вече бяхме загубили всякакво желание да учим във вихъра на прекрасното лято.
Кой идиот, по дяволите реши да има лятна изпитна сесия?!
Правело ли ви е впечатление, че по време на изпити, кафенетата са най-пълни?
Сега е моментът да призная най-големия си литературно-изпитен гаф.
Какво милсите ми се падна  на изпита по съвременна руска литература изтеглих? М. Булгаков, "Майстора и Маргарита"!!! Вероятно по чисто филологически рефлекс, дори да разполагащ с малко фактология, ако напипаш пулса, можеш да изрисуваш цялата кръвоносна система.
Да, мили приятели, не успях да прочета цялата книга, а само кратко критическо есе.
Получих отлична оценка..........но изпитах ужасен срам. Прочетоях я, разбира се, по-късно!

Любовта към четенето е последното нещо, което училището може да ви даде.
Или един човек обича да чете или не.
Затова, моля, вместо ЦИФРОВИЗАЦИЯ - подредете библиотеката си в хола.
Да я виждате, открита, да чувате шепота на книгите, сиянието на по-прекрасен свят.
Смисълът на прочитането на една книга се крие в нейното откриване в точния момент за теб.

"Когато имаш деца, вече нямаш нищо"....... - К. Лафазанов в ролята на Йордан Лютов в сериала "Столичани в повече"
8.10.2013


Искам да довърша репликата така:
.....нямаш изцяло твои вещи,
достатъчно пари за себе си,
необходимото време и лично пространство само за теб.

Но имаш всичко, което ти е нужно:
достатъчно шум в къщата;
завидно количество играчки, разпилени по пода;
купчини с мръсни дрехи, а да видиш дъното на коша за пране се е превръща бавно и сигурно в илюзия;
и безкрайно количество усмивки!

Гримовете ти се превръщат неусетно в средства за рисуване, а любимата ти химикалка е със счупен връх след поредното изключително произведение, изкопано в стената на хола.
Паркетът скърца по-весело с няколко ококорени физиономии, с несъразмерно големи глави и изключително малки очи, дълги прави носове и усмивки от буза до буза.

Също така, гардеробът, ако го имаш, е скривалищя, където винаги ще откриеш нещо, което си търсил 2 седмици, когато търсиш друго.
Имаш всичко, което ти се полага и тогава разбираш колко е бил празен животът ти преди това, въпреки:
безсънието;
паниката;
нощите с висока температура;
вирусите;
счупените дреболии;
накисната във вода клавиатура на компютъра;
новата подредба в кунята;
разлетите олио и оцет без сол по пода
и...завидното количество пластилин навсякъде, където можеш и не искаш да си представите, че е поставен.
Имаш много любов!
А това, наистина, е ВСИЧКО!

След края на света

30.12.2012

Мисля си, ей така, в тази предпоследна сутрин на 2012 година, слушайки българска музика, колко хубаво би било "новият световен ред" да означава нещо по-хубаво.

Малките, "бутикови" народи този път да поведат хората към по-доброто време с всичко, което притежават като култура, история и човешки ценности!

Чели ли сте "Хазарски речник" (1984 г.) на един от най-добрите балкански, а защо не европейски писатели на 20 век, респективно 21 век. Уви, светът изгуби Милорад Павич през 2009 г. и още, със сигурност, много мъдри слова. Изключителен е слаба дума за творец от такава величина. А тази книга преди 17-18 години не ме остави за миг, преди аз да я поставя прочетена на масата. Книга - магнит, преследвач и ловец, жертва и агне.

Там има една забавна утопична, мистерия, абсолютна заигравка с религиите и достолепните понятия на човечеството (скоро пак трябва да я прочета, ако я намеря). Цитирам по памет:

"малките народи водят света, а големите следват....................."

Имаме прекрасни, популярни извън границите ни, музиканти, талантливи поколения актьори, световноизвестни художници, учени и спортисти, и още много, много успешни представители на всички сфери от живота! Тези хора са достойни да бъдат оценявани подобаващо.

В последните дни се замислих какво може да означава тази скоростна и световна слава на "Конския танц". Не искам да си мисля, че това доказва крах в интереса към стойностното изкуство. Дано това е краят на една епоха и започне новата - истинската и човешката.

Храната за душата и тялото

29.01.2013

Човекът всеядно същество ли е? Напоследък се нагледах, наслушах, начетох на толкова разнообразна купчина, че започвам да се страхувам за тези, които показват завидна способност на храносмилателния тракт да поглъщат, обработват и "екскраментират" (избирам тази чуждица, която превърнах в глагол, за да избягам от твърде натуралистични сравнения).

Дали наистина има човекоподобни, които са способни както едно уважаващо себе си прасе да плячкосат всичко, което им се поднесе, независимо дали им харесва или не.

Имам приятели, които не ядат месо, такива, които избягват пържени храни, а други, които отскоро са поели по пътя на сектантски здравословни практики. Това е тяхната воля, идея и право на избор.

Но сега си мисля за тези, които винаги казват "О, нямам претенции за храната" или "Ям всичко, пия всичко" и то в абстрактния смисъл на четене на книги, гледане на филми, слушане на музика и общуване с други хора.

Например, имам една позната, която ходи на театър със същия ентусиазъм, с който "се качва на масата" с дивен попфолк хит на уста. Ето това е гротеска, а аз се чудя, кой от двата ентуасиазма е чист, непринуден, а кой е "уж". Смешно ми стана как обсъждаше наскоро новата постановка на известен и нестандартен режисьор. Явно не я беше докоснала. Всъщност разбрах, че декорът в една от сцените я беше впечатлил.

"О, времена- о, нрави" Мисля, че в момента на мода във възприятията на хората е вкусът за дрехи от осемдесетте - малко кич, малко шарено, малко рошаво, много смешно.

Да срещнеш Уилям Фичнър в центъра на София!

23.09.2013

Разхождам се по Екзарх Йосиф с една посока - посещение на бившите колеги от "Мениджър". Времето е слънчево, но духат всички възможни ветрове, които на това място (до Дома на киното) сякаш си правят дневната среща. 

Така весела, обрулена, сякаш току-що слизаща от кабриолет след буйно шофиране на магистралата, а всъщност вървяла по "Княз Ал. Дондуков" забелязвам кинаджийски тирове, осветление, хора, движение и динамика в паркинга западно от посочената сграда (символично). Естествено като всеки българин започнах да свиквам страната ни да е една приятна, подходяща и много икономична дестинация за много филми, включително и големи холивудски продукции. Докато се опитвах да си спомня за кого бях чула, че е на територията ни,.....лек бегъл поглед към паркинга открои човек, силно приличащ на любимия ми образ от сериала "Бягство от затвора" (Prison break), излъчван преди време по българска телевизия. Ах, колко интересно. Забавих крачка, даже спрях, за да се убедя, че съм права и изненадата сама излезе и застана на 2 метра от мен. Поглеждам един слънчев и усмихнат "Agent Mahone", и нали умея да изговарям изключително големи количества думи за сравнително кратко време, успях смело да го поздравя с "Добре дошъл в България", междувременно да му подам ръка и да кажа с поклоннически блясък в очите "You are a great actor! Have a nice stay here". След неговото приятно "Thank you", се оказа, че заобиколен от две девойки от Ню Бояна Филмс, тръгна в посоката, към която се сетих, че съм тръгнала, а именно колегите от списанието. Вървях 2 минути след тях или по-скоро те вървяха пред мен, влезнаха в безистена преди кръстовището на "Мария Луиза" и "Екзарх Йосиф", а аз с треперещи крака и голяма радост в душата бързо се запътих да споделям.

Още усещах топлината на ръката на "агента" и както става ясно не се сещах изобщо за името на актьора, който преди няколко години ме впечатли с играта си в споменатия сериал влетях в редакцията и почти се разкрещях, разказвайки на пърия човек, който видях. Оказа се, че всички са запомнили сериала с главния герой (Добрият-лош), а аз с друг не по-малко главен (Лошият-добър).

Малко по-късно се допитах да любимите си Гугъл, ФБ, за да си изясня малко фактология.

Уилям Фичнер - трудно запомнящо се име.

Както каза приятелка в коментара си във ФБ (нямаше как да не споделя кого съм видяла)."Olga Mihailova Супер. Той е един от т.нар. от мен разпознаваеми актьори, чието име рядко някой знае."

Обикновено, когато идва холивудска звезда, медийните глашатаи огласяват селото.

Обаче, сега не бях чуал нищо по темата.

И ето ме мен, "Дора - изследователката".

Открих след известно търсене причината за присъствието на Уилям Фичнър - Crossing lines - сезон 2, начало - България.

Имам още много неща да ви разкажа, но ще се радвам някога да мога да интервюирам този уникален "Character Actor" и изключително позитивен човек.