18 юли 2014 г. 

Духът на Левски.

Васил Иванов Кунчев, роден на 18 юли 1837 година и загубил живота си на 18 февруари 1873 година. Само тридесет и пет години и седем месеца.  Кратък на пръв поглед, но един живот, който е хиляди други животи, съдби, копнежи, които никой не се е осмелил да осъществи до онзи момент, в който монахът хвърля расото.

Мислено правя паралел с Исус Христос и някак си последователно стигам до ключа „разпънат на кръст” за свободата на един цял народ.

„Не си правете кумир от мен ....”,  цитирам по памет Библията.

Какво направихме с този човек след смъртта му? Много неща за 141 години, много книги, много анализи, много портрети „обесихме” в много кабинети. Дали някой от съвременните български политици заслужава изобщо да се докосва до иконата на героя?!

А какво остава да безчинства пред погледа му ден след  ден, година след  година.

Най-страшното е, че предателите на Левски живеят и днес сред нас, още повече, качили са се нависоко и грачат грозно, зловещо, а бесилото виси и ветровете на зимата го люлеят, а няма сила, която да спре този звук, който отеква в душите ни.

Свалете портретите на Васил Иванов Кунчев и го оставете да почива в мир, той заслужава това. Не го бесете ден след ден на вашите стени на срама.

Вярвам, че един ден духът му пак ще дойде в образа на човек, решен на всичко за свободата и тогава ще ви стане тясно тук, в уютната кочина, която замазвате с кал и тор вече толкова време.

Покайте се, но няма да ви бъде простено!

ВИК!!!