вторник, 19 януари 2016 г.

Отворено писмо до българските електронни медии.
19.01.2016 г.
Доротея Луканова

Здравейте! Как е рейтингът? Върви ли нагоре! Кърви и хвърля помия? Как сте? Много добре, нали, чувствате се чудесно, с изпълнен дълг – информирате и рейтингът чупи рекорди. Наред с останалите власти, вие, често хвалейки се с това, че сте четвъртата власт имате равна вина с останалите институции за случващото се в България.
Докога ще изливате кофи гнусотия?

От екрана в безумен транс се редуват:


-          Несъществени шутове, които редуват сутрешните блокове, публицистични предавания и т.н. Хора, които се изказват по глобални проблеми, а самите те не знаят защо са на този свят, лутащи се в безсмислието на собственото си съществуване;
-          Лотарии – хазарт официален, изтриваш и хоп – ставаш богат и всички твои проблеми са решени. Само това ли? Само парите ли са най-важното?
-          Ново поколение риалити формати с аматьори-актьори - „Истински истории”, „Съдби на кръстопът” – най-гнусното нещо, което може да се излъчва. Според вас е хубаво да се видят – защо? Кому е нужно, нали всеки така или иначе живее в това. Ако не пряко, покрай съседите си.
-          Класически Риалити формати – пак – пей, яж, готви, консумирай, консумирай и стани известен.
С какво ставаш известен, написал ли си книга, създал ли си смислена музика? Дал ли си работа на хората? Измислил ли си нещо, което да преобърне историята? Създал ли си, създал ли си? Построил си дом за изоставени деца или си направил стопанство? Засадил си гора? Почистил си река? Опазил си бряг? Преборил си се за правото на онеправданите? Кой си ти, какво правиш и къде отиваш? Твориш ли?
Или само търсиш да си купиш, за да си спокоен, търсиш да консумираш като машина за унищожаване на документи – дъвчеш, дъвчеш, а след теб остават конфети...............

-          За малко да забравя – Сериалите – черешката на тортата – един имагинерен свят за допълнително притъпяване на сетивата, живейте в приказката, живейте живота на измислени образи......радвайте се с тях, плачете с тях. А вашият живот крещи от екрана на „прайм тайм” новините.


До такава степен сте принизили летвата, че вече няма нужда да се прескача. Летвата е част от дъното. Има ли кой да я извади?!




Къде са примерите, които да дават пътя, смислен, важен, значим?!
Къде са „строителите на съвременна България”? Тук ли са изобщо?!
Достигнахме до там, да се радваме, да благодарим, да се учудваме как едно малко момиче е спасило шофьор на тролейбус, проявявайки спокойствие и решителност. Поздравявам я! Така трябва. На това е способен всеки един от нас, ако преди това страхът не беше вкаменил всичко. Страхът от другите, страхът от себе си. Страх да кажем, страх да извикаме, страх да действаме.
Министърът на образованието преди дни не се засрами да заяви да каже, че на образованието не му трябва РЕВОЛЮЦИЯ.
А кой, ако не революционерите в българското образование запазиха духовността ни 1300 г?!


Ще дойде ден, в който, наистина ще се молим да ни удари астероид........

Ноам Чомски го е казал преди няколко десетилетия:

1.    Разсейване

Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Отвличането на вниманието е съществена възможност гражданите да бъдат лишавани от важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, невробиологията и кибернетиката.
Постоянното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми, преминаването към теми, които нямат реално значение гарантира, че гражданите са винаги заети с нещо и нямат време да мислят.

2.    Създаване на проблем и предлагане на решението му

Този метод се нарича "проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, вид "ситуация", която трябва да предизвика реакция сред населението. Тя, сама по себе си, трябва да изисква приемане на мерките за преодоляването й. Например, изброяването на нарастващо насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, които са довели до това гражданите да изискват по-строги мерки за сигурност и политики, ограничаващи гражданските свободи. Или, осланяне на икономическата криза, за да бъдат нарушавани социалните права и да бъдат съкращавани градските услуги.

3.    Процес на постепенно налагане

За да наложиш една непопулярна мярка, трябва да го правиш постепенно - ден след ден, година след година. По този начин са налагани принципно нови социално-икономически условия (неолиберализма) през 80-те и 90-те години на миналия век.
Намаляването на функциите на държавата, приватизацията, несигурността, нестабилността, масовата безработица, заплатите, които вече не осигуряват достоен живот - ако всичко това се случи по едно и също време, най-вероятно ще доведе до революция.

4.    Отлагане

Друг начин да се прокара непопулярно решение е като то се представи като "болезнено и необходимо" и се постигне в момента съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се споразумеят с държавата и с бизнеса за лица, пострадали в бъдеще, отколкото в настоящето. Първо, защото ситуацията няма да се случи веднага. И второ, защото хората по целия свят са склонни винаги да таят наивната надежда, че "утре ще бъде по-добре" и че жертвите, поискани от тях, ще бъдат избегнати. Това дава възможност на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да я приемат, когато му дойде времето.

5.    Третиране на хората като малки деца

Някои промоционални изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и тон, като че ли хората отпред са деца в училищна възраст със забавяне в развитието, или са психически болни лица.
Заради печалбата, някой се опитва да заблуди слушателя, използвайки инфантилни завои на словото. Защо? Ако някой се отнася към човека, както към дете на не повече от 12 години, има голяма вероятност реакцията на човека да не е критична оценка, която е не е характерна за децата под 12.

6.     Фокусиране върху емоциите много повече от предлагането на храна за размисъл

Въздействието на емоцията е класическата техника, която се опитва да блокира способността на хората да правят рационален анализ и, в крайна сметка, до голяма степен ги лишава от способността на критично мислене. Освен това, използването на емоционален фактор позволява да се отвори вратата на подсъзнанието, за да се насложат там мисли, желания, страхове, принуда или постоянен модел на поведение.

7.    Поддържане на невежество сред населението. Култивиране на посредственост

Целта е да се гарантира, че хората не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани и да се огъват на чуждата воля. Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото се снижава. Масите са правени бедни и посредствени, така че невежеството, което отделя по-ниски от по-високите социални класи, да остане на ниво, което ниските класи не могат да преодолеят.

8.    Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността

Въвеждане в населението на мислене, че е хубаво или правилно да бъдеш глупав, вулгарен и необразован.

9.    Засилване на чувството за вина

Внушаване на човека да вярва, че само той е виновен за собствените си нещастия, които се случват поради липсата на негови умствени способности, умения или усилия. В резултат на това, вместо да се бунтува срещу икономическата система, човек започва да се впуска в самоунижение, обвинява се, причинявайки си депресия, което води, наред с други неща, до застой. Без действие, за всяка революция не може и да иде реч!

10.  Да знаеш за хората повече, отколкото те знаят за себе си

През последните 50 години напредъкът в науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която се ползва и се упражнява от управляващите класи.
Благодарение на невробиологията и приложната психология, "системата" има на свое разположение задълбочени познания за човека, както по физиология, така и по психология. Тя е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма мощност и повече хора под контрола си.


Изпълнихте всички точки брилянтно. С номер 7 и номер 8 се справихте изключително добре, блестящо, като по учебник. Поздравявам ви, госпожи и господа телевизионери!
Какво му трябва на народа?! „Хляб и зрелища” – хлябът е кът, а зрелищата надминаха по коравосърдечност гладиаторските битки.
Как е рейтингът? Върви ли нагоре?!
А сега един съвет към хората, не към вас. Има едно копче, червено, най-горе на дистанционното, натиснете го. Или най-добре, изключете телевизора от контакта. Покрийте го с бял чаршаф или го подарете на някой, който се нуждае от него.
Отворете книга. Мислете. Всичко, което можете да постигнете се намира в мозъчните ви клетки, не е във фиша, нито в участието в риалити формат.


2 коментара:

  1. Здравей, Доротея,

    Много хубаво, много точно и хитроумно написана статия - право в десятката, поздравления. Позволявам си да пусна тук една моя статия за ТВ рекламите, която написах преди няколко години. Все още е актуална.

    https://misterlostov.wordpress.com/2013/11/10/about-tv-commercials/

    Поздрави,
    Александър Цонков - Lostov

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря! Аз пък сега прочетох твоята статия. Много точна, детайлна и право в двайсетачката :-)

      Изтриване